Обръщение
милалельо, само за ...найташак ставаш,
отвори си вмирисаната покилийка, ако търсиш дебат...щот,без отговори, дебат-йок!
знаем, черното вредно русенско те надруса, и ти си..в помиен екстаз?
етоо и на "апокрифна" рима ..го докарах..
в БъГъ то,путети на всеки кенев, и всекикилометър..
/Джули фон Турн и Таксис, Принцеса на Бавария..
Как прописах поезия 31.05.2018
Скъпи приятели! Настъпи моментът да направя рязък завой в колебливата си творческа кариера.
Реших да стана поет.
Стига съм писал проза. Сега всички пишат поезия.
Първо – защото е лесно. Достатъчно е просто да подредиш отвесно някакви безмислени думички.
Не е нужно да пишеш в рими и в ритъм – те са окови за посредствените. Сега е модерно се пише, както ти дойде. И най-вече както не ти дойде.
Второ – много по-бързо е. Разказ се пише за седмица, роман – за около година, а поетичният шедьовър отнема не повече от двайсет минути, без да си даваш зор.
Окрилен от успеха си, веднага реших да се утвърдя като автор с втора творба. Но за какво да пиша сега? Темата за хляба вече е изконсумирана. Трябва ми нещо ново, нещо неочаквано. Нещо модерно. Ами, да! Ето го:
Мтел стана А1
Глобул стана Теленор
А аз те видях
И ми стана
Не, аз наистина съм роден поет! Как успях само в четири стиха да комбинирам развитието на комуникационните технологии с деликатната еротика? Постнах го във фейсбук и събрах осем лайка. Очевидно популярността ми нарастваше с главоломна скорост. Коментарът отново беше един и пак хейтърски: „stiga s toq sex, we! aman ot nedoebani pisa4i!“
Прибрах се, седнах пред компютъра и сякаш невидима ръка движеше пръстите ми по клавиатурата. За минути стихотворението беше готово:
отидох в магазина
и си купих хляб
студен и корав
като сърцето ти
Ето това е голямото изкуство! Идва изведнъж и те отнася като карибски ураган. Как ми хрумват такива талантливи метафори… Постнах творбата си във фейсбук и след два часа вече имах шест лайка и един коментар. Шест лайка, хора! Аз съм гений! Е, вярно, коментарът беше твърде лаконичен и гласеше „tapo“. Но аз го приех хладнокръвно. Вероятно го е написал някой провален поет. Нормално е да ми завиждат.
И Шекспир са го оплювали.
С какво да им взема акъла? Забелязал съм, че всеки поет има стихотворение за дъжда. Счита се за връх в романтиката. Защо да не пробвам нещо такова:
когато дъждовните капки
докосват
лицето
ти
вдишай
дълбоко
аромата на
есен
която пробива
като барабанно соло
спарената самота
на последната спирка
на метрото
Това с метрото направо ще ги изкърти! Любителите на поезията пътуват предимно с градския транспорт, така че последният ред със сигурност ще ги докосне… Може дори да ги просълзи.
Прав бях! Единайсет лайка за няма и три часа и половина. И първият положителен коментар: „mn e dobro“. Ами ето – рано или късно всеки гений получава заслужено признание.
Затова реших да я кръстя „Вчерашни тротоари“.
Очаквайте я скоро по книжарниците, приятели! Разбира се, както е прието в литературните среди, ще направя и премиера на книгата с евтино вино и некадърен актьор, който ще прочете с жалък патос някои от стиховете ми. А аз ще стоя до него и ще кимам с горда простота.
драго ми беше...
Очевидно популярността ми нарастваше с главоломна скорост. Коментарът отново беше един и пак хейтърски: „stiga s toq sex, we! aman ot nedoebani pisa4i!“
/Фейсбук, Иво Сиромахов
Къде са тези митични “интелектуалци”, които са “морален стожер” на нацията и осветяват пътя й в тъмните времена?
В медиите често се коментира темата за българската интелигенция, но самата интелигенция е нещо като извънземните – говори се, че съществува, но никой не я е виждал.
сякаш ги...снасяш като кокетлива мъшка..кокошка..
туй за дон Хуан, го кажи на буля въскъ...и онова за Плашилото в двора..
щот, Кастанеда затуй е Учителят, щот е прост..и директен..и контролирано..луд.
аа ,и не разказва шизоидни компилации..за трайно самотни патици..
а бе, кой ви пита...с въскъ, как живеете?!! къде ядете, спите, пърдите...
що за тъпо предположение...
Коментарът чака одобрение
Постинг: Щастие, точно край тебе...
Автор на постинга: lexparsy