ЯВЛЕНИЕТО ПАВЛИНА ПАВЛОВА
Posted by sofiapress online | мар. 13, 2018 |
Пенчо ЧЕРНАЕВ
Името ѝ е известно отдавна от страниците на литературния печат, от радиото и от други медии. Публикациите й нерядко предизвикват възражения и спорове, но никога не оставят читателя равнодушен.
Упрекват я, че много пише. Да, пише, защото за сравнително недългия си живот досега много е наблюдавала, събрала и натрупала, та има какво да каже и да разкаже.
Пишела в различни родове и жанрове – поезия и проза, стихове, поеми, сонети, афоризми, приказки, фентъзи, документални разкази, романи за деца и възрастни, та и криминалета. Но кой е разпоредил и узаконил да се твори само в един жанр? Нали талантът търси различни форми и средства, в които да се прояви и реализира, а Павлина Павлова, сама по себе си, е едно явление в съвременната българска литература.
За нея са писали – Благовеста Касабова /очевидно най-добрата й познавачка досега/,
Александър Геров, Иван Попиванов, Евтим Евтимов, Георги Георгиев, Анжела Димчева, Банко П. Банков, Иван Есенски и други.
Творчеството на Павлина Павлова е обемно и многообразно /авторка е на над 60 книги!/. Не е по моите сили и възможности да го обхвана цялостно. /Това е работа за дисертация на млад и амбициозен литературен работник/. Стиховете й, както и криминалетата, заслужават отделен и самостоятелен анализ /какъвто опит направи Георги Н.Николов/.
Това е Спартак на Павлина Павлова.
Сполучливо избраната монологична Аз-форма дава на писателката възможност да изрази съкровените му чувства и изживявания, съмнения, колебания и разочарования, вяра и безверие, отчаяние и оптимизъм, смелост и решимост да постигне поставените цели, а читателят да се вълнува и да съпреживява с него.
Какво иска Спартак? „Не, целта ми не беше да превзема Рим… Аз исках да освободим всички роби, да премахнем робството и тогава да се завърнем по родните места…Човек не се ражда роб, а свободен и трябва да остане свободен…” Велик хуманист! – бихме се изразили сега. Спартак носи съзнанието, че човекът, каквото и да е социалното му положение, има гордост, достоинство, чест. /Всичко това е прекрасно показано от Павлина Павлова с мислите, действията и делата на героя/.
Девизът на Орфей:”Помощ на слабите, утешение на страдащите, надежда за всички!” е станал Спартаков девиз. Затова в армията му се стичат люде от различни народности и посоки на света. Писателката убедително доказва защо, само за година след бягството на 78-те гладиатори от лагера в Капуа, при Спартак са вече 70 000 души, за да стигнат до 120 000.
Той изповядва Орфеевата мисъл, че земята може
да се завладее с лира, а не с меч.
Писателката не завършва романа с физическата смърт на героя. Съзнателно промислено, или по авторска интуиция, тя го връща отново в Родопа – да се отпусне сърцето му свободно, да вдъхне уханието на родната земя, да се любува пак на родните гори и реки, да послуша шепота на дърветата и тревите, да чуе отново птичите песни на детството, да се зарадва като баща на новородената щерка Кайнуха, а със сина си Бологес да почнат да събират нова армия, да трупат сили за борба с римляните-завоеватели, да обединят тракийските племена и да освободят завинаги всички тракийци от чуждоземците, да заживеят в мир и сговор.
Чака ги дълъг път „към утрото и свободата”.
Чудесен финал!
Със „Спартак.Гладиаторът” Павлина Павлова показва белетристичния си дар и умения. Мимо неголямата си възраст /както отбелязах/, тя може уверено да се нареди до такива романистки, като Яна Язова и Фани Попова, а самият роман – най-малкото! – заслужава да влезе в номинацията за най-хубава българска книга за 2017 година.
а,къде е Прошката, смирението...отказа от Мамона, и Аримана,Княза на този свят?
утре,ще ти пусна "Д Дънов-Спасителят.." на ПавлинаПавлова..
сега му е Времето..
а,Бог, там горе сЕди, и видИ...
и клати тъжноо глава..
26.04.2019 19:16
Родена 16 април 1959 г. (60 г.)
Павликени, България
Професия поет, белетрист
Националност българка
Жанр поезия; романи; приказки; афоризми.
Съпруг Петър Ненов Петров, писател, журналист.
Уебсайт pavlina-pavlova
1. rosiela - ИЗЛИЗА ШЕХЕРЕЗАДА
20:08
ПИТА ПАВЛИНИАДА:
" ЗАЩО СА ТИ 60 КНИГИ?
НЕ ПЕЯТ КАТО АВЛИГИ,
НИТО КРАСИВО РАЗКАЗВАТ,
КАКВО ТОГАВА ПОКАЗВАТ?"
Мама беше Светица, 3 деца и 6 внука отгледа..
и, всичко това ...с усмивка...
почивай в мир, мамо! Обичаме те!
/мама почина рано,на Цветница...до последно я държах за ръката,
и ,и мокрех..устата..беше се стопила като Свещица, малка..тънка...
но, беше Огън Жена!
