Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.07.2021 16:49 - Гершуин - ,,Лятна нощ"
Автор: yuliya2006 Категория: Поезия   
Прочетен: 3001 Коментари: 3 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Стоях на сцената окъпана в светлина,
бях в черна рокля, изискана със стил.
А в залата бе тишина, всеки дъх стаил,
в очакване на някакво вълшебство.

Страстния и нежен звук на алт-саксофона,
като магия, като чакра, бента отпуши изведнъж.
Откри любов и сласт и като опиум в екстаз,
душите над бездната божествено понесе.

Гласът ми плътен зазвуча с любов
и "Лятна нощ" от Гершуин се разнесе.
От негърска приспивна песен,
преля в онази мараня, в унес,
прекрасна, пречистваща, невероятна.

Стоях на сцената, алт-саксофониста свиреше
и като хипноза, реалност нямаше.
Божествен свят, шедьовъра небесен,
сърцата на всеки разтърси и замря.

ДЖУЛИЯ БЕЛ


Тагове:   стихове,   Гершуин,


Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. panazea - Поздравления , Джу !
18.07.2021 19:22
Добре дошла !
Тони
цитирай
2. yuliya2006 - Тони, благодаря ти! Джу
18.07.2021 22:41
Тони, благодаря ти!
Джу
цитирай
3. yuliya2006 - uFeel ХЛАПЕ 11 септември 2007 ...
28.12.2021 11:06
uFeel
ХЛАПЕ
11 септември 2007 г., 00:00 ч.
Едно хлапе-петгодишно,

с очи като маслинки-черни.

Коса,бодлички-таралеж,

се втурна и горещо ме прегърна.


Едно хлапе-петгодишно,

на коленете седна ми с любов:

-Хайде давай,разказвай-

миловидно но и строго нареди.


А аз разказвам приказки познати,

за Снежанка,за нейните джужета.

А то тъй вещо ме поправя,

о,боже пак обърках нещо аз.


И гледаме със зениците огромни

и още,още ненаситно иска то.

А аз измислям истории ки различни

и в приказки превърнах ги за миг.


-В градината красива,

червена рози,кралица там била.

Могъща,упойваща и силна

а крем -бял,гвардеец неин бил.


Но ето този ден едно момченце,

на маргаритката бяла се спря.

Възторжено възпя я в стих,

за простичката и нежна красота.


А розата тъй побесняла,

от злоба листата разпиляла.

Петна по стъблото я покрили,

най-грозна станала за миг.


И наредила на крема-бял,

с отровния си мирис.

Да се разнесе и да убие,

онази крехка,маргаритка-враг.


Но от небето дъжд внезапно,

окъпал всичките цветя.

И маргаритката с чар заблестяла

а розата,тя бе изсъхнал храст-зловещ.


А хлапето гледаме в захлас,

очите му искрят,лъчи преливат.

-Хареса ми,давай отначало-

е гушна се в мен с любов
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: yuliya2006
Категория: Поезия
Прочетен: 7364601
Постинги: 1506
Коментари: 12079
Гласове: 61495
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031