Писането като занаят Иво Сиромахов
има и писатели, които казват “аз пиша само за себе си, читателите не ме интересуват”. Тези автори смятат писането за някаква мистична форма на мастурбация. Удари ги хормонът, а те вместо да си хванат партньор и да направят един хубав секс, хващат клавиатурата. И почват да изливат едни страсти и неволи, ум да ти зайде.
Чета някакви стихове и разбирам, че авторката им, да я наречем Пенка, е изпаднала в сложна ситуация. Хормоните й са се разбесняли и са почнали да се блъскат в главата й в някакво лудешко пого. Но за нещастие край нея няма мъжки индивид, който да угаси пожара между краката й.
Няма лошо. На всеки може да се случи.
Грешката на авторката обаче е, че вместо да хване вибратора, тя хваща химикалката и почва да реди безутешни рими от сорта: “зов –любов”, “самота – пустота” и т.н.
Не знам дали на Пенка й е олекнало, след като е изляла сексуалната си енергия по този начин, но на читателя определено му става зле при сблъсъка с предменструалната й поезия.
За насърчаването на този вид творчество голяма вина носи Зигмунд Фройд, който твърди, че подтисканата сексуална енергия се трансформира в творческа. Фройд нарича този процес “сублимация”.
Не съм психолог и не бих си позволил да споря с д-р Фройд, но според мен сублимацията не винаги работи. Ако Шекспир, Гогол и Уди Алън, са успели да трансформират сексуалната си енергия в гениално творчество, то при Пенка написаното си остава една невзрачна проява на мастурбация и нищо повече.
Затова моят първи съвет към всички начинаещи автори е, ако внезапно усетят прилив на някаква странна, необяснима енергия, да не бързат да я наричат “вдъхновение”. Вместо да седнат да пишат, да правят секс. Ако няма с кого, да го направят със себе си. Ако след секса, желанието им за писане не е изчезнало, да го направят отново. Чак тогава да седнат пред компютъра и ако все още им се пише – да пишат.
Случва се в желанието си да събуди интерес към собствената си личност, писателят да започне да бръщолеви глупости.
Много се забавлявам, когато чета интервюта с писатели, които говорят за процеса на писане като за някакъв мистичен ритуал, в който участват Гласове от Отвъдното, Космически Енергии и Послания от Боговете.
И обясняват на читателите как едва ли не Господ движел ръката им по белия лист, как чували гласовете на героите си и как сюжетът сам се случвал, а те само го записвали… Пълни щуротии.
...може,и да заОбичам, колегата, от Дели...
ЧЕРВената БАБ-Чица,от Червена вода.Русе
Чу
споделен Празник -24 май ти пожелавам!
живота е гамбит..
не е за мен таз Драма
забивам ляв с ъперкът
ще го мина на една гума...
имам и още, благодаря, Вие сте..
ще се пояснявам в движение, имам Муз днес..иЛирическият ми Пегас!
нежели, да ти отнема Тиквеният медал за цялостно Чворчество..
простооо,не си падам по виртуални герои..като теб
инак, надали, щеще да плескотиш тезз лиготии на Пва
АЗ го мога,защото ..съм..Аз.
арее, и умната,както казва ..какъ въскъ...
аз имам Муз, заслужава, защото е..мн далече..
ами ти, гугутке заспалова?
21.05.2019 13:08
Дразненето на 99% от блогърите от твоето присъствие по първите, вторите и… 55 страници е значително по-огромно от това, което ти изпитваш от моето случайно появяване там, но си траят с недоичландското си гастърбайтерно възпитание, бъди сигурна. Щеше да е смешно, ако не беше жалко, как хората те плюят, а ти го изкарваш, че дъжд вали.
стената на срама...
не, знам, как така реши ,и се припозна..
Пенка, НЕ си ти, бе сОздание така Ефирно, не се коси..
ако,имаш малко акъл..възползувай се.
Ще ти дам МНОГО повече, от КОГОто и да е.
айде, и всяка жаба, в нейният Ареал, имам да пиша мн.по-Важни неща.
чао, без бау...
21.05.2019 14:10
аз пиша един комент, ти..3..е,кой е Фейк..
къш, миссирки, къш,пробвайте нещо друго, и другаде....
гастЪрбайтерите от доичланда сме такива лоши.. популярни ,и мн капризни...
каза,Джули
аз цитирах просто.Иво.)))))) ко ти стана, ма шматкеййй!!
я стой на сянка доо..лексооДртаняна..той таман си търся некоя буля, Вая Вая
да поРозовее за малко злощастното му битие..
когато дъждовните капки
докосват
лицето
ти
вдишай
дълбоко
аромата на
есен
която пробива
като барабанно соло
спарената самота
на последната спирка
на метрото
Прав бях! Единайсет лайка за няма и три часа и половина. И първият положителен коментар: „mn e dobro“. Ами ето – рано или късно всеки гений получава заслужено признание.
Мтел стана А1
Глобул стана Теленор
А аз те видях
И ми стана
Не, аз наистина съм роден поет! Как успях само в четири стиха да комбинирам развитието на комуникационните технологии с деликатната еротика? Постнах го във фейсбук и събрах осем лайка. Очевидно популярността ми нарастваше с главоломна скорост. Коментарът отново беше един и пак хейтърски: „stiga s toq sex, we! aman ot nedoebani pisa4i!“
Е, много е грозно да се коментира не творбата, а личността на автора.
Недоебан съм бил… Да не би па другите поети и поетеси да са доебани?
21.05.2019 16:01
Идеалната двойка сте - чучуло и чучула.
Смрад!
16:53
2. misteriavechna - Упс, оная кака пак се пита и отговаря сама.
Влезе в ролята на Поли при нея си.
16:19
Тя знае как се нарича това заболяване, няма нужда да пояснявам
Балъци с балъци!
Трутке, гутен морген!
13:08
или, те пуска, тук на Пързалката, да заработваш..дребни..левчета...
ето я Пенка, тя са домъкна тук, сама..от 10 00!!
смятай..каквоо куку....инсулт ще получи тук, щотоо е ..дууффи, Въскъ да преведе
/или..тъпооооо