насити се Душа ми

на тез дебели книги..

и тез безкрайни,досадни рими…

отказах се, да бъда

строга, мила,интересна..

нежна и  добра..

ще дочакам деня..

покрай теб

ще се стрелна..

и ще потъна

в блажена  ИнфинитА...

и, Бог сам ще

ми завиди..

даже затова..

за Огъня отвътре

който ме изгаря..

и за  онези невидими крила..

на една пеперуда обречена..

на Дявола, Луцифер..и Сатана..

дръзнала, да пожелае

Свобода..

Джули Невърленд

Берлин– 2017