Обръщение
  милалельо, само за ...найташак ставаш, 
  отвори си  вмирисаната  покилийка, ако търсиш дебат...щот,без отговори, дебат-йок!
  знаем, черното  вредно  русенско те  надруса, и ти си..в помиен екстаз?
  етоо и на "апокрифна" рима ..го докарах.. 
  в БъГъ то,путети на всеки  кенев, и всекикилометър..

 /Джули фон Турн и Таксис, Принцеса на  Бавария..
    



Как прописах поезия 31.05.2018  

Скъпи приятели! Настъпи моментът да направя рязък завой в колебливата си творческа кариера.
Реших да стана поет.

Стига съм писал проза. Сега всички пишат поезия.

Първо – защото е лесно. Достатъчно е просто да подредиш отвесно някакви безмислени думички.
Не е нужно да пишеш в рими и в ритъм – те са окови за посредствените. Сега е модерно се пише, както ти дойде. И най-вече както не ти дойде.

Второ – много по-бързо е. Разказ се пише за седмица, роман – за около година, а поетичният шедьовър отнема не повече от двайсет минути, без да си даваш зор.

Окрилен от успеха си, веднага реших да се утвърдя като автор с втора творба. Но за какво да пиша сега? Темата за хляба вече е изконсумирана. Трябва ми нещо ново, нещо неочаквано.  Нещо модерно. Ами, да! Ето го:

Мтел стана А1

Глобул стана Теленор

А аз те видях

И ми стана

 

Не, аз наистина съм роден поет! Как успях само в четири стиха да комбинирам развитието на комуникационните технологии с деликатната еротика? Постнах го във фейсбук и събрах осем лайка. Очевидно популярността ми нарастваше с главоломна скорост. Коментарът отново беше един и пак хейтърски: „stiga s toq sex, we! aman ot nedoebani pisa4i!“

Прибрах се, седнах пред компютъра и сякаш невидима ръка движеше пръстите ми по клавиатурата. За минути стихотворението беше готово:

отидох в магазина

и си купих хляб

студен и корав

като сърцето ти

Ето това е голямото изкуство! Идва изведнъж и те отнася като карибски ураган. Как ми хрумват такива талантливи метафори… Постнах творбата си във фейсбук и след два часа вече имах шест лайка и един коментар. Шест лайка, хора! Аз съм гений! Е, вярно, коментарът беше твърде лаконичен и гласеше „tapo“. Но аз го приех хладнокръвно. Вероятно го е написал някой провален поет. Нормално е да ми завиждат.
И Шекспир са го оплювали.
 

С какво да им взема акъла? Забелязал съм, че всеки поет има стихотворение за дъжда. Счита се за връх в романтиката. Защо да не пробвам нещо такова:

 когато дъждовните капки

докосват

лицето

ти

вдишай

дълбоко

аромата на

есен

която пробива

като барабанно соло

спарената самота

на последната спирка

на метрото

Това с метрото направо ще ги изкърти! Любителите на поезията пътуват предимно с градския транспорт, така че последният ред със сигурност ще ги докосне… Може дори да ги просълзи.

Прав бях! Единайсет лайка за няма и три часа и половина. И първият положителен коментар: „mn e dobro“. Ами ето – рано или късно всеки гений получава заслужено признание.


 

Затова реших да я кръстя „Вчерашни тротоари“.

Очаквайте я скоро по книжарниците, приятели! Разбира се, както е прието в литературните среди, ще направя и премиера на книгата с евтино вино и некадърен актьор, който ще прочете с жалък патос някои от стиховете ми. А аз ще стоя до него и ще кимам с горда простота.

драго ми беше...

Очевидно популярността ми нарастваше с главоломна скорост. Коментарът отново беше един и пак хейтърски: „stiga s toq sex, we! aman ot nedoebani pisa4i!“

ако тъпотата беше смъртоносна, в БГ, щяха да останат..около 30 000 души.
/Фейсбук, Иво Сиромахов


Къде са тези митични “интелектуалци”, които са “морален стожер” на нацията и осветяват пътя й в тъмните времена?
В медиите често се коментира темата за българската интелигенция, но самата интелигенция е нещо като извънземните – говори се, че съществува, но никой не я е виждал.

те са многоо по-малко,отколкото си мислите...

пак една ...камара..глупотевини..
сякаш ги...снасяш като кокетлива мъшка..кокошка..
туй за дон Хуан, го кажи на буля въскъ...и онова за Плашилото в двора..
щот, Кастанеда затуй е Учителят, щот е прост..и директен..и контролирано..луд.
аа ,и не разказва шизоидни компилации..за трайно самотни патици..
а бе, кой ви пита...с въскъ, как живеете?!! къде ядете, спите, пърдите...
що за тъпо предположение...
Коментарът чака одобрение
Постинг: Щастие, точно край тебе...
Автор на постинга: lexparsy